Древен апокалипсис - Сезон 2 | VOYO

Минойците, считани от мнозина за първата европейска цивилизация, процъфтяват на островите в Егейско море през 3-то и 2-ро хилядолетие пр.н.е., преди в крайна сметка да изчезнат около 1100 г. пр.н.е. Сложни хора, както артистично, така и технологично, те са описани като първото грамотно общество в Европа, оставило след себе си несравнимо наследство от уникално изкуство и архитектура, невероятни дворцови комплекси, подобни на лабиринти, и изящни артефакти. Тяхната търговска култура ги е довела до управлението на огромна търговска мрежа и величието на тяхната цивилизация е увековечено в мита за цар Минос и Минотавъра, хванат в капан под неговия дворец в Кносос. Но въпреки продължителен период на културен растеж, минойската цивилизация внезапно завършва около 1550 г. пр. н. е. в резултат на мощно експлозивно събитие.

Преди стотици години мореплавателите, наречени Рапа Нуи, процъфтявали на малък остров в най-източния край на Полинезийските острови – Великденския остров. Когато европейските изследователи пристигат за първи път през 1722 г., те откриват тропически рай, земя, защитена от мистериозни каменни фигури, известни като моаи. Стотици тези статуи са осеяли земята и до днес, обърнати навътре към острова, сякаш защитавайки своите хора.

Империята на ацтеките е последната велика цивилизация и доминираща сила в Мезоамерика през 15-ти и 16-ти век. По времето, когато испанците пристигат през 1519 г., ацтеките са изградили империя, обхващаща площ от около 200 km2. Неговата столица Теночтитлан е бил огромен търговски център и е поддържал до 140 000 души, което го прави най-големият град в предколумбовата Америка. В основата на тази империя е нейната военна сила от наборни възрастни мъже. Градовете на ацтеките са били обсеяни с храмове, дворци и произведения на изкуството, показващи преданост към много богове.

Моче процъфтява в тясна ивица между Тихия океан и планините Андрес в Перу в продължение на 650 години (100-750 г. сл. Хр.). Понякога наричани „гърците от Андите“, Моче може да са основали първата южноамериканска държава. Тяхната култура е била съвременна на цивилизацията Наска, но чрез завоевания и експанзия те са успели да натрупат богатството и властта, необходими, за да се превърнат в най-важната култура преди инките. Въпреки пустинните условия, те са създали просперираща земеделска цивилизация: техните инженери са изградили канали с дължина до 32 км за напояване на земята. Техните храмове и паметници включват огромни пирамидални могили, които доминират в пейзажа и до днес. Но тяхното общество е краткотрайно и около 6 век сл. н. е., Моче се поддават на поредица от бедствия, които водят до края на тяхната култура.

Предвождани от Ерик Червения, през 985 г. сл. Хр., първоначална вълна от викинги от Скандинавия установява два успешни аванпоста по протежение на фиордите на Южна Гренландия – „Източното“ и „Западното“ селище. Наброявайки около 4000 души в своя пик, те построяват имение и обработват суровия терен, за да го направят подходящ за техния европейски скотовъден живот. Отглеждат овце, кози и говеда. Те търгуват с Европа кожи, слонова кост от моржови бивни и други арктически стоки. В продължение на стотици години те държат квазимонопол върху европейската търговия със слонова кост и почти цялата идва от моржове, ловувани от норвежците в Гренландия. Въпреки търговския си успех обаче, скандинавците внезапно и мистериозно изчезват от историческите записи в началото на 15 век. Съдбата на норвежците ще продължи да озадачава археолозите през следващите векове.

Основана в началото на 9-ти век, Кхмерската империя е била една от най-мощните държави в Югоизточна Азия, обхващаща голяма част от Камбоджа, Тайланд, Лаос и Южен Виетнам. Перлата в короната е столицата на кхмерите – Ангкор – съдържаща най-голямата религиозна структура, построена някога, Ангкор Ват. Ключът към този растеж е бил майсторството на кхмерите в отглеждането на ориз и управлението на водата. Кхмерските градове са били „хидравлични градове“, съставени от сложни системи от канали и резервоари, наречени „бараи“, които насочват водата от планините Кхулен към равнините на Ангкор, осигурявайки целогодишно снабдяване за населението, селското стопанство и добитъка. Скоро обаче самите фактори, позволили на империята да се издигне, довеждат до изоставянето на великолепните градове-храмове на кхмерите и тяхното възстановяване от тропическите гори.